Защо нетърпеливостта да станеш духовен човек е опасна?

Четенето на твърде много литература за духовност (енергийни практики, йога, различни системи за развитие на личността) като самоцел за бързо развитие крие опасности.  Ходенето безразборно на всякакви курсове и обучения без да си оставил време на себе си да практикуваш достатъчно дълго време, за да усетиш материята е голяма грешка, която гладният за езотерика допуска често. Това е масово явление, включително и в България днес. Но е съществен проблем, който не само, че може и да не ти помогне в целта ти да се одухотвориш и балансираш, но може и да ти навреди сериозно. Защо? Защото прибързаността и голямото количество информация е форма на насилие, която твоят дух вероятно няма да хареса и ще направи всичко възможно да съботира този процес, за да те защити. От прибързването е възможно да получиш някои сериозни травми, които да те откажат да се развиваш като мъдър и работещ с енергията човек. Напрактика те са скрити подводни камъни пред твоята духовна еволюция и са следните:

  • Да форсираш физически тялото си и да му навредиш с травми, които се лекуват бавно, понякога с месеци.
  • Да форсираш ендокринната система. Това е особено опасно за жлезите с вътрешна секреция в мозъка, има регистрирани случаи на шизофрения, когато се правят духовни практики без учител прибързано и без човек „да слуша“ интуицията си. В такива случаи практикуващият прилича на малко момиченце, обуло обувките на майка си, облякло роклята й, застанало пред огледалото с начервени, с маминото червило, устни.
  • Да попаднеш с лекота на истински енергийни вампири- мними гурута е масово явление в световен мащаб, включително и у нас. Те се хранят с енергия от своите „ученици“, нищо неподозиращи, неспособни и незнаещи как да се защитят. Такива учители, често изглеждат прекрасно, младеят и боравят умело с риториката, владеейки скрити техники за манипулация. И след поредния курс по духовност може да се окажеш физически болен, изцеден и на прага на силите си, неразбиращ какви са тези кризи на оздравяването, за които същите тези  „учителите“ неслучайно са те предупредили като са ти казали, че са нормални.
  • Да попаднеш на много „плява“ като духовни четива, защото днес се издава какво ли не, но не всичко е проверено, а думите понякога са много силни и могат да те убедят, че нещо е полезно без реално това да е истина.
  • По- лесно е да те излъжат на книга, отколкото наяве. Всеки човек има „вграден чип“ за лъжа, наречен ИНТУИЦИЯ. Обикновено, когато усещаш, че те лъжат, това е така, освен, ако не си твърде мнителен и нямаш патология в тази насока. Когато застанеш срещу жив човек- ти усещаш аурата му, дори и да не можеш да си обясниш защо чувстваш това или онова. Ако този човек е истински, ти го приемаш и се отваряш да му имаш доверие. С книгите това е по- трудно, защото нямат аура. Т.е. с една дума- шарлатанството в литературните източници е много по- лесно изпълнимо, в сравнение с контакта наживо“ очи в очи“.  Извод: Ако можеш да избираш източниците си на информация, по- добре предпочети курс, семинар или обучение, вместо книга, защото там ще имаш контакт с жив човек. Интуицията ти работи по- добре наживо.

Когато започнеш да прилагаш с бързане и непоследователно, съвсем сам, прочетена информация, рискуваш да форсираш енергийно живота си и цялостната си еволюция. Какво имаме предвид? Следното: На някой човек му е дадено свише да достигне до духовна еволюция в няколко живота. Той, обаче бърза на всяка цена да напредне сега и няма търпението да постигне всичко стъпка по стъпка. Следствията от тази грешка могат да бъдат доста опасни, като например струпване на нещастия в кратък период от време. В този случай човекът недоумява защо се храни правилно, прави духовни практики, ходи на редица курсове, а не е щастлив, чувства се като аутсайдер, чувства се като издънка, отхвърлена от обществото и дори и от близките си. Тук не говорим за усещането, че си различен от другите. Говорим за това да осъзнаваш вътре в себе си, че някак правиш всичко на макс, но нещо не е наред, неясно защо не ти върви, нямаш успех, нямаш късмет. И отговорът е, че очевидно прекаляваш с бързането да научиш закратко всичко, а това не ти е позволено, не ти е дадено Отгоре.

ИЗВОД и СЪВЕТ за избягване на грешки по пътя към духовното ти развитие:

Успокой се, просто се остави на живота и следвай поетапно случващите се събития, не насилвай себе си, както и околните с критикарство и неискани съвети ( хората от семейството, близките, приятелите), не си натрапвай нещо насляпо.  Дай си време и приеми, че нищо в този свят не става бързо и изведнъж. Ти не бива да искаш да се събудиш мъдър мастър още на следващата сутрин, след поредната книга или обучение. За мъдростта и напредъка се иска време живот, практикуване, опитност, разбиране, попадане в ситуации, усещане от твоя страна, осъзнаване на грешките, поправяне на грешките, преглъщане на егото, по- бавно и по- спокойно темпо. Детето, което се развива, първо пропълзява, после прави първи стъпки, понякога пада, но продължава да опитва, да изследва себе си и света около него. Ученето е процес. Но в никой случай не започва да тича, след като току- що е пропълзяло. Това даже и не му минава през ума, т.е. природата не търпи прескачането на етапи. В много редки случаи прескачането на етапи се допуска.

Благодарим ти, че прочете и споделяш тази статия чрез бутончетата най- горе. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

Оставете Коментар